Законодателство
Въпреки широкия кръг дейности, които зависят от почвата, няма конкретно законодателство на ЕС, посветено на този ресурс. За разлика от водата и въздуха, до момента опазването на почвите е регулирано непряко или в рамките на секторни политики в областите на селското и горското стопанство, енергетиката, водите, изменението на климата, защитата на природата, отпадъците и химикалите.
На глобално равнище проблемите, свързани с почвата, се разглеждат в рамките на по-широкото понятие за влошаването на качеството на земите (обхваща областите в границите на сушата) от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
През последните години целта за опазване на функциите на почвата беше включена в обхвата на Целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР).
ЦУР съдържат и цели по отношение на качеството и замърсяването на почвата, и управлението на химикалите и отпадъците.
Устойчиво управление на горите
Горите ни предпазват от изменението на климата, като поглъщат въглеродния диоксид (CO2) от атмосферата и го съхраняват в дърветата, растителността и почвата. Над 40 % (1,77 млн. кв. км) от сухоземната територия на ЕС е заета от гори. За разлика от много други части на света горската покривка в ЕС се увеличава — с 0,4 % на година.
Но европейските гори са изправени пред предизвикателството на изменението на климата, затова трябва да бъдат управлявани по подходящ начин. Повечето закони в областта на горското стопанство се определят самостоятелно от държавите от ЕС. Съюзът обаче е активен участник в международните преговори относно горите по света.
Критериите и индикаторите за устойчиво управление на горите са в следните тематичните области:
• Обхват на горските ресурси
• Биологично разнообразие
• Здравословно състояние и жизненост на горите
• Продуктивни функции и горски ресурси
• Защитни функции на горските ресурси
• Социални и икономически функции
• Законодателна, политическа и институционална рамка.
Около 60 милиона души в целия свят разчитат на горите за своето препитание, а други 1,7 милиарда се занимават с дейности, свързани с горите.
Обезлесяването и влошаването на състоянието на горите в развиващите се страни са причина за около една шеста от световните емисии на CO2.
Средно едно дърво улавя около 100 грама фин прах годишно. Екологичната икономическата полза за намаляване на замърсяването варира от 40 EUR годишно за 1 дърво в града (там където концентрацията на фин прах е голяма) до 2 EUR за дърво в гори и селски райони. В това изчисление не са включени другите ползи като по-добро здраве или намаления въглероден отпечатък.
Всяка година в света се унищожават 13 млн. хектара гори (площ колкото тази на Гърция) най-вече за да се разчистят терени за ферми, мини и нова инфраструктура.
Голяма част от дърводобива е в нарушение на местните закони. Това води до сериозни последици за местните хора и застрашава ценни видове. Освен това се влошава глобалният проблем с изменението на климата, тъй като превръщането на гори в земя за други цели може да предизвика отделянето на значителни емисии на парникови газове в резултат на изгаряне на дървесина и разлагане на растителност. По този начин процесът по изсичане става допълнителен източник на CO2.
Старите нестопанисвани (диви) гори са много важни. Те съхраняват изключително биологично разнообразие, като над 50 % от горските видове са привързани именно към старите гори.
Този факт се дължи на характеристиките на тези гори – разнообразната структура на дърветата, наличието на мъртви и стари дървета, както и естествените процеси, свързани с тях. Ето защо дори природосъобразното стопанисване от страна на човека (санитарна сеч, почистване от гнили и заболели дървета и т.н.) нанася вреди на дивите гори. Опазването на особено редките и ценни местообитания и видове изисква отделянето на определени участъци гори извън стопанско ползване.
Опазването на стари нестопанисвани гори е особено важно от:
– природозащитна гледна точка – в тези гори има представителни образци на различните горски видове, местообитания на насекоми, лишеи, мъхове, гъби, птици и висши растения. Някои от тях изискват мъртви или стари дървета или големи нестопанисвани участъци;
– научна гледна точка – например за мониторинг на биоразнообразието.
ЕС призовава до 2020 г. обезлесяването в световен мащаб да бъде намалено наполовина, а до 2030 г. да бъде спряно. Съюзът предлага да се договорят начини за възнаграждаване на развиващите се страни, които полагат усилия за прекратяване на обезлесяването. ЕС също така работи с държави износителки на дървен материал, за да им помогне да подобрят своето управление на горите и да гарантират, че дървеният материал, внасян от тези страни, е законно добит. От 2013 г. в ЕС е забранена продажбата на незаконно добит дървен материал.