Почвите – значение и основни проблеми
Роля на почвите
От първостепенно значение е предотвратяването на рисковете, свързани със замърсяването, ерозирането и запечатването на почвите.
Почвите предоставят много широк диапазон от жизненоважни функции на екосистемите. Те са основен фактор в производството на храна, както и в производството на възобновяеми материали като дървен материал. Те осигуряват местообитания както за подземното, така и за надземното биологично разнообразие, филтрират и изравняват оттока на водата към водоемите, отстраняват замърсителите и намаляват честотата и риска от наводнения и суши. Почвата осигурява 90% от цялото производство на храни, фуражи, целулоза и горива, а също така представлява суровина за дейности, включващи от градинарството до сектора на строителството.
Почвите са вторият по-големина резервоар (абсорбатор) на въглерод след океаните. Те имат важно значение за постигане на забавяне на изменението на климата.
Те помагат за регулиране на микроклимата в градските райони, най-вече с това, че поддържат растителността. Почвите също така изпълняват и естетически функции. Освен храна, земеделската земя предоставя на градовете екологични услуги като рециклиране на органични отпадъци и продукти.
Същевременно обаче почвата е ресурс, който трябва да задоволява постоянни и често противоречиви потребности на обществото. Поради това капацитетът й да осигурява екосистемни услуги е подложен на натиск.
Наблюдаваните темпове на запечатване, ерозия, намаляване на съдържанието на органични вещества и замърсяване на почвите водят до намаляване на устойчивостта и техния капацитет да устояват на промените, на които са изложени.
Запечатване на почвите
Запечатване на почвите (soil sealing) се нарича покриването на земната повърхност с непропусклив материал (асфалт, бетон, паважи и т.н.). Това е една от основните причини за деградацията на почвите. Често запечатването засяга плодородна земеделска земя и създава рискове за биологичното разнообразие, увеличава рисковете за наводнение или недостиг на вода и допринася за глобалното затопляне.
Запечатването на почвите намалява голяма част от ползите които те предоставят. Това е повод за сериозно безпокойство, защото образуването на почвите е изключително бавен процес ― създаването на слой почва с дебелина само един сантиметър отнема векове.
Нарастват така наречените технопочви – те включват в състава си всички видове материали, вкарани от човешката дейност, които иначе липсват в почвата в естествената й среда. Градската почва е изложена на павиране, строителство на сгради и замърсяване. Развитието на живот в тези почви е много ограничено, а експертите често ги наричат “археологически сметища“.
Процент на запечатване на почвите по страни за 2009 и за 2012г.
Ерозия на почвите
Ерозията на почвите е един от най-сериозните фактори за деградация и опустиняване на почвите. Тя е резултат от въздействието на повърхностни процеси (като водни течения, проливни дъждове или вятър), които премахват почва, скали или разтворени вещества от едно място на земната кора и го пренасят до друго място. Различават се механична (физическа) ерозия – водна и ветрова, и химическата ерозия. Комбинирани, водната и ветровата ерозии са отговорни за около 84% от деградиралата земя на глобално ниво, което прави прекомерната ерозия един от най-значителните екологични проблеми в света. При химическата ерозия почвата или скалния материал биват премахвани чрез разтваряне в разтворител (обикновено вода), последвано от оттичане на въпросния разтвор.
Ерозията е естествен процес, но човешката дейност е увеличава нейната скорост от 10 до 40 пъти на глобално ниво. В Апалачите, например, интензивните фермерски практики са предизвикали ерозия със скорост до 100 пъти по-висока от естествената в региона. Прекомерната или ускорена ерозия причинява както проблеми на място, така и извън него. Локалните въздействия включват намалена селскостопанска продуктивност и екологичен колапс, като и двете се дължат на загубата на горния почвен слой на почвата, който е богат на хранителни вещества. В някои случаи крайният резултат е опустиняване.
Интензивното селско стопанство, обезлесяването, пътищата, антропогенната промяна на климата и ексурбанизацията (преместване на стопански дейности извън градовете) са сред най-значителните човешки дейности с негативен ефект върху ерозията. Съществуват превантивни практики, които могат да съкратят или ограничат ерозията на уязвими почви – например агротехнически, хидротехнически и лесомелиоративни.
Видове замърсяване на почвите
Има два вида замърсяване на почвите: дифузни (атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики) и локални (примерно: около стари складове за негодни за употреба химикали за растителна защита, минни обекти и индустриални предприятия и др.). Дифузното замърсяване се оценява чрез определяне на концентрациите на тежки метали и металоиди – Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, Hg, As, и устойчиви органични замърсители. В резултат на локалните и дифузните почвени замърсявания настъпват промени в състава на почвата и качеството на произвежданата продукция.
За България информация за локалните замърсявания може да се намери на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда. Агенцията поддържа национален регистър на местата със забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита. Информацията се актуализира чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти.