Опазване на земните ресурси

Биологично земеделие
Един от инструментите, насочени към устойчиво използване на поземлените, почвените и горските ресурси, е концепцията за биологично производство.
Това е селскостопанска дейност, която следва практики, предназначени да сведат до минимум човешкото въздействие върху околната среда, като същевременно се прави необходимото селскостопанската система да функционира по възможно най-естествен начин. Практиките може да включват:
• разширено сеитбообращение;
• Строги ограничения за използването на химични синтетични пестициди и изкуствени торове;
• забрана за използването на генетично модифицирани организми;
• подбор на растителни и животински видове, които са устойчиви на заболявания и са приспособени към местните условия;
• отглеждане на животните в системи за свободно отглеждане на открито и осигуряване на биологични фуражи за тях.

Биологичното производство изпълнява двойна обществена роля, като от една страна осигурява един специфичен пазар, отговарящ на потребителското търсене на биологични продукти, а от друга страна доставя обществени блага, допринасящи за опазване на околната среда и благосъстоянието на животните, както и за развитие на селските райони.
Биологичното земеделие следва да разчита предимно на възобновяеми ресурси в рамките на местно организирани земеделски системи. С оглед свеждане до минимум на използването на невъзобновяеми ресурси, отпадъците и страничните продукти от растителен и животински произход следва да се рециклират за завръщане на хранителните вещества в земята. То следва да допринася за поддържане и увеличаване на плодородието на почвата, както и за предотвратяване на ерозията на почвата. За предпочитане е растенията да се хранят чрез почвената екосистема, а не чрез разтворими торове, добавени към почвата.

В ЕС е приет РЕГЛАМЕНТ, в който се поставят основните насоки за подкрепа на биологичното производство. Регламентът осигурява основата за устойчивото развитие на биологичното производство, като същевременно стимулира ефективното функциониране на вътрешния пазар, гарантира справедлива конкуренция, потребителското доверие и защитава интересите на потребителите.
Той въвежда общи цели и принципи относно:
а) всички етапи на производство, обработка и разпространение на биопродукти и контрола над тях;
б) използването на обозначения за биопроизводство, при етикетиране и реклама.
Европейският съюз стимулира икономически биологичното земеделие още от 80-те и 90-те години на миналия век. Основна причина е не само свръхпроизводството на масовото селско стопанство, но и повишената чувствителност на европейските страни към опазването на околната среда, биоразнообразието и хуманното отношение към животните.
Тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Делът на площите с биологично земеделие в България е малък в сравнение с нивата в ЕС, но бележи бързо нарастване. В периода 2014-2020 г. чрез Програмата за развитие на селските региони (ПРСР) се стимулира преминаването към биологично производство на селскостопански продукти. Стимулират се земеделските стопанства да предприемат действия за преминаване към методи на биопроизводство. В резултат на това площите в системата за контрол нарастват многократно в периода 2011 – 2016 г.

Интересът към биологичното земеделие в България нараства. За периода 2006-2013 г. броят на биологичните оператори се е увеличил около 15 пъти. През 2018 г. в базата данни на МЗХ са регистрирани над 6000 производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин.
През последните 10-15 години освен на биологичното, се обърна внимание и на типовете земеделие, които носят ползи за дивата природа. Те са наречени с общия термин „земеделие с висока природна стойност“. Такива са много от традиционните, ниско интензивни земеделски системи, които все още са запазени в някои региони.
Общоприето е разбирането, че дейностите на масовото земеделие имат негативно въздействие върху биологичното разнообразие. „Земеделието с висока природна стойност“ е с точно обратното въздействие. То залага на взаимовръзката между традиционните форми на управление на земеделските земи и опазването на значимите местообитания и видове.
В България земеделските земи покриват повече от половината от територията на страната. Една четвърт от тях са с „висока природна стойност”.

Такса за запечатване
Усвояването на земя и запечатването на почвата може да подлежи на плащане на такса запечатване към компетентния орган по околната среда. Плащанията могат да бъдат обвързани с качеството на употребената почва и/или процента на запечатване на планирания проект.

Тази система може да се счита за инструмент за ограничаване на запечатването, а не за компенсирането му. Понастоящем таксите обикновено не са толкова високи, за да бъде изцяло спряно усвояването на земя. Ако получените пари се използват за подпомагане на проекти за опазване на околната среда по отношение на почвата, тази система с право може да се счита за компенсационна възможност. Такси за запечатване се прилагат в няколко държави и региони с цел опазване на най-добрата земеделска земя. В тези случаи равнището на таксата обикновено е свързано с класовете на плодородност на почвата.