Примери и добри практики

Veolia
Френската компания Veolia оперира в десетки държави и с годините въвежда различни иновации в сферата на кръговата икономика, немалка част от които са идеи на собствените й служители.
• Едно от основните решения, което групата въвежда, е вече стандартното производство на енергия от отпадъци и утайки. Това е и практиката, която се използва в пречиствателната станция за отпадни води “Кубратово”, която се намира край София и се управлява от Veolia. Ценното при нея е, че използва повторно редица суровини. Например утайките, събрани от отпадъчните води, се третират анаеробно, като от това се произвежда биогаз, който захранва станцията.
• Утайките се използват и за обогатяване на почвите;
• Пясъкът се използва в строителството;
• Технологията Struvia, разработена от Veolia, използва повторно фосфора от отпадъчните води. Фосфорната утайка се отделя, като може да се пакетира и след това се използва в земеделието като тор.
• В партньорство с друга френска компания, Veolia произвежда плоскости за кухненски плотове. Те се правят от остатъчна дървесина и пластмаса. Годни са за повторно рециклиране в края на цикъла на използване.

Индустриална симбиоза в Калундборг, Дания
www.symbiosis.dk
Това е първият познат пример за индустриална симбиоза в световен мащаб. Проектът започва още през 1972 г. в Калундборг, Дания в партньорство между 8 публични и частни организации. Сътрудничеството възниква в резултат на частна инициатива, за да се превърне в модерен еко-индустриален парк.
Комплексът включа компании, произвеждащи цимент, гипсфазер, петролни продукти, електричество, фармацевтични продукти, рибни продукти и др. В центъра на тази индустриална система е ТЕЦ с мощност 1500 MW (работеща с въглища). Тя предоставя пара на рафинерията Statoil и фармацевтичния завод Novo Nordisk. В замяна, рафинерията Statoil осигурява природен газ и програма за охлаждане чрез отпадъчни води за електрическата централа. Съседен завод използва газово гориво от рафинерията и утайка от електроцентралата. Страничен продукт от електроцентралата съдържа гипс, който се продава на производител на плочки. Летлива пепел от електроцентралата се обработва като цимент и материали за пътни настилки. Остатъчната топлина както от рафинерията, така и от електроцентралата се използва първоначално за оранжерии, а в последствие за централно отопление на 3500 местни жилища и близката рибарска ферма. И накрая, сяра от рафинерията и остатъчни суровини от фармацевтичния завод се използват за третиране на утайките на канализацията и като тор за растенията в съседните ферми. Този обмен на отпадъци, вода и материали значително увеличава екологичната и икономическата ефективност на участниците в симбиозата, създавайки и други ползи за тях като споделяне на персонал, оборудване и информация.

Примери от текстилната индустрия
Според много изследвания модната индустрия е втората най-замърсяваща в света с дългата верига на добиване на материали, производство и транспорт. С навлизането на бързата мода и нейните ниски цени се увеличава и купуването на дрехи: средностатистическият потребител купува 60% повече артикули в сравнение с 2000 г., но използва всеки от тях двойно по-малко. Така се създават редица проблеми: – текстилният отпадък в природата, увеличаващите се емисии и консумация на петрол. Дрехите втора ръка са възможно решение на този проблем. В напредналите европейски страни има изградена култура на събиране/изхвърляне на ненужните вещи на определени за това места. След това вещите, в случая – дрехите, се събират от рециклиращи компании, които ги разделят по вид и качество. Най-доброто качество – дрехи с малки или без следи от носене, от целия ценови спектър на брандовете, се препродават обратно в Европа и САЩ. Другите се продават в други части на света или се рециклират за направа на материали: платове, нишки или алтернативни производни материали, като например уплътнения за вътрешността на автомобили и други подобни.

H&M
Популярната марка H&M лансира през 2013 г. инициатива за събиране на дрехи – независимо дали са нови и употребявани и други текстилни продукти. За реализирането ѝ във всеки от търговските обекти на модната верига по света има обособени места, където клиентите могат да оставят своите стари дрехи например. За това дори получават талон за отстъпка при покупка от H&M. След оставянето на дрехите в даден магазин те биват сортирани на 3 категории:
• За повторна употреба (Rewear) – Дрехи, които могат да бъдат носени отново, биват продавани в магазини втора ръка;
• За повторно влагане в употреба (Reuse) – стари дрехи и други текстилни продукти биват превръщани е други продукти, като например кърпи за почистване;
• За рециклиране (Recycle) – всичко друго бива превърнато в текстилни фибри.

Понастоящем всяка една дреха може да съдържа до 20% рециклирани влакна (рециклиран памук или рециклирана вълна от събрани дрехи) без загуба на качество или издръжливост. От компанията работят, за да увеличат този процент, като инвестират директно в технологични иновации. В дългосрочен план са си поставили за цел да намерят технологичните решения, необходими за пълноценното използване и рециклиране на всички текстилни влакна. Когато се използва друг рециклиран материал (смесен или чист).
От старта на инициативата през 2013 г. са събрани повече от 55 000 тона дрехи, на които е даден нов живот – това е повече плат отколкото в 270 милиона тениски.

Remixshop.com
Бизнесът на Remixshop.com е базиран на рециклиране и повторно използване на добрите дрехи и аксесоари.
Наскоро освен продажбата на дрехи втора ръка от чужбина Remixshop.com предлагат и на клиентите си да разчистят гардеробите си и да продават свои запазени модни придобивки в тяхната платформа. Така потребителят може да стане част от кръговата икономика бързо и лесно.

Zona Urbana
През 2004 г. дизайнерът Юлиян Кирилов започва експеримент и решава да създаде чанти от рециклирани части. Така започва да вдъхва нов живот на опаковки от прах за пране, стари вестници, нотни партитури, спукани гуми за колело, като ги превръща в модни чанти и портмонета, а понякога дори играчки. За джобовете използва платна от стари билбордове, а ремъкът за рамо взима от стари предпазни колани на коли. Близо 14 години след първоначалната идея Юлиян вече има 3 магазина в София, а продуктите под името Zona Urbana са се превърнали в често срещани не само в столицата.
В случая на Юлиян може дори да говорим за вариант на индустриална симбиоза. Например различни кафенета му предоставят опаковките от кафе, които заради здравината им се използват за джобове за стотинки на портмонетата. От ателиета за химическо чистене пък получава празни кутии от прах за пране, които се превръщат в разделители за визитни и кредитни карти.