Настоящо положение и линеен икономически модел

Линейният процес се стреми към висока производителност и ниски разходи за производство, разчитайки на изобилието от суровини на сравнително ниска цена. Благодарение на това през годините той води до икономическо богатство, създава възможности за работа и успех за голям брой компании и хората, които наемат. Увеличават се и удобствата, на които ежедневно се радваме.

Съвременната икономика все още функционира преимуществено по този начин, като целта е да се извлекат природни ресурси и да бъдат трансформирани в определен продукт. След като този продукт вече не е нужен, той бива изхвърлен. Този модел обаче не може да функционира безкрайно защото ресурсите не са безкрайни, а ограничени.
Линейната икономика зависи от две основни предположения. Едното е постоянното наличие на ресурси, които могат да бъдат извлечени и второто е постоянното наличие на места за изхвърляне на отпадъците.
Но отдавна знаем че, Ресурсите, които извличаме от земята, са невъзобновяеми и много от тях са вече на привършване. Изкопаемите горива например, създадени в продължение на милиони години, не могат да бъдат заменени. Извличайки ресурси, ние генерираме огромни количества отпадъци и използваме огромни количества енергия и вода, а това също генерира отпадъци.

Световното население е нараснало от един милиард души в началото на 1800 г. на близо 7,4 милиарда днес – над 7 пъти! Хората извличат и използват около 50% повече природни ресурси в сравнение с преди 30 години, което прави около 63 млрд. тона сурови материали на година. По-голямата част от потреблението е в индустриализираните държави. Богатите страни (1.2 млрд. души население) консумират около 10 пъти повече ресурси от останалата част от света (6.2 млрд. души) и два пъти повече от средното за света.
Като потребители обаче ние запазваме едва 1-2% от продуктите, които купуваме. Всичко останало се превръща в отпадък.

На първо място това създава екологични проблеми. Планините от боклук, който не може да бъде разграден или да изчезне, са еко бомби, заложени до всеки по-голям град и в световния океан. Нарушават ландшафта, качеството на въздуха, почвите, застрашават био разнообразието. Количествата енергия, тежка индустрия, химическа, земеделска и всякаква друга продукция, нужни, за да задоволяват нуждите на растящия брой хора, допринасят за нарушаването на еко баланса.
На второ място следват икономически проблеми. Ръстът, основан на извличането на все повече ресурси и изхвърлянето им след това, е ограничен. Той ще достигне ниво, след което няма да може да съществува, да се развива и печели. Затова се налага намирането на нови икономически модели.