Политика в България срещу замърсяването на въздуха

Предвид трансграничния характер на въздушните потоци, чистотата на въздуха в България не се различава съществено от средното състояние в ЕС. Основната разлика е свързана с това, че най-сериозният фактор в страната ни с негативен ефект върху здравето не са толкова замърсяванията с въглероден диоксид, индустриални газове, метан и амоняк, колкото замърсяванията с фини прахови частици. Те се дължат основно на използването на твърди горива за отопление и на стария автомобилен парк.

В България оценката на качеството на атмосферния въздух се осъществява чрез Национална система за контрол, чрез която ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели. По нейни данни, през последните години се наблюдава намаляване броя на превишенията на средните норми и средногодишната концентрация на фини прахови частици за почти всички пунктове за мониторинг.

Българската национална политика по опазване чистотата на атмосферния въздух е насочена към постигане и поддържане на качество на въздуха, в съответствие с законодателните изисквания. Задачите и отговорностите на България нараснаха значително с членството в ЕС, тъй като това доведе до нови ангажименти за прилагане на редица европейски директиви и международни споразумения във връзка с опазването на чистотата на въздуха.

Основната стратегия в сектора за България е приетата през 2007 г. – Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух.
В допълнение към стратегията, е приложим и Законът за чистотата на атмосферния въздух. Целта на закона е да се защити здравето на хората, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

Какво прави този закон?
1. Определя показатели и норми за качеството на въздуха
2. Регулира ограничаването на емисиите
3. Определя правата и задълженията на държавата и общините, на бизнеса и на гражданите
4. Въвежда изискванията за качеството на течните горива;