Основни замърсители на въздуха

Това, което замърсява въздуха ние наричаме основни замърсители. Ето ги и тях и последствията от тяхното наднормено присъствие във въздуха и атмосферата:

Химични вещества
Химичните вещества – Те са най-честите замърсители на въздуха и са основни причинители на парниковия ефект:

• Азот и азотни оксиди и диоксиди (NO2) – източници са двигателите с вътрешно горене, горивните камери и химическата промишленост. Около 38% от замърсяването се дължи на ТЕЦ-овете, 26% – на пътния транспорт и 4% – на битовото горене. Азотът и азотните оксиди могат да доведат до анемия, намалено усвояване на хранителните вещества. Те вредят на белия дроб, а азотният диоксид има негативно въздействие върху черния дроб, далака и кръвта.
• Серен диоксид (SO2) – силно отровен за животинските и растителните организми. Запазва се в атмосферата от няколко часа до няколко дни. Около 82% от замърсяването се дължи на ТЕЦ-овете, а 3% – на битовото горене. Част от неговите емисии се дължат и на вулканичните изригвания. Серният диоксид предизвиква белодробни заболявания, нарушение на имунната защита, разстройства на нервната система и сърдечносъдови заболявания.
• Вкисляващи вещества – азотни, серни оксиди и амоняк. Емисиите на вкисляващите вещества оказват вредно влияние върху човешкото здраве и еко-системите, а също предизвикват корозия на сградите и материалите.
• Амоняк (NH3) – постъпва във въздуха от различни източници: от почвата, от торохранилищата и в резултат на селскостопанската и промишлената дейност. Около 90% от замърсяването се дължи на селското стопанство и най-вече на животновъдството. Газообразният амоняк представлява естествена част от азотния цикъл на Земята. Излишъкът от амоняк обаче е вреден за растенията и понижава качеството на въздуха и водата. В топосферата (най-ниската и най-плътна част на атмосферата), в която протичат всички климатични явления и където живеят хората, газообразният амоняк реагира с азотните и серните киселини. Като резултат се образуват частици, съдържащи нитрати, които способстват за аерозолното замърсяване, което е вредно за здравето на човека. Когато се спусне на земята, амонякът попада в езера, реки и океани, където стимулира вредния цъфтеж на водораслите и се създават „мъртвите зони“ – места във водата с опасно ниско ниво на кислорода.
• Въглероден диоксид (СО2) – Отделя се при дишането на хората и животните, при изгарянето на изкопаеми горива (въглища, нефт и природен газ) в резултат на дейността на електроцентралите и т.н. Основен причинител на парниковия ефект.
• Въглероден оксид (CO): Получава се при непълното изгаряне на въглищата, природния газ и дървесните материали.
• Въглеводороди – попадат във въздуха при горенето на органични горива (напр. въглища и нефт); при преработката на нефта и природния газ; от производството и използаването на различни химически продукти – фреон, аерозоли, фенол. Един от главните източници на замърсяване с въглеводороди са автомобилите. В атмосферата протичат процеси на разрушаване на озона – защитната обвивка на планетата. Те се причиняват от различни замърсители – най-често от фреоните. Те се съдържат в много от продуктите на парфюмерийната индустрия.
• Метанът (СН4) е въгловодород, който е много съществен глобален замърсител. Заедно с въглеродния диоксид, той е основен причинител на парниковия ефект. Докато отделянето на метан в атмосферата не се контролира, опитите за борба с промените в климата ще бъдат обречени на провал, предупреждават учените. Метанът има много източници като най-сериозен е селското стопанство. Прозрачният газ без мирис може да се открие както на дълбочина няколко километра под повърхността на Земята, така и високо във въздуха. Метановите мехури се издигат над блата и реки, изхвърлят се от вулкани, възникват при горски пожари, отделят се от крави и термити. Съдържанието на този газ в околоземното пространство е било сравнително стабилно в продължение на стотици хиляди години, но от средата на 18-ти век започва бързо да расте – от началото на промишлената революция. Най-вероятната причина е увеличението на населението, развитието на селското стопанство и производство на повече изкопаеми горива.
Понастоящем, в света се отглеждат около 1,5 млрд. крави, всяка една от които освобождава метаболитно за година между 70 и 120 кг метан. Отрицателният ефект на метана като парников газ обаче, е 23 пъти по-висок от този на въглеродния диоксид. Следователно, освобождаването на около 100 кг метан годишно за всяка крава е еквивалентно на около 2 300 кг CO2 годишно.
• Озонът (О3) – високо разположен в атмосферата, той има защитни функции срещу ултравиолетовите лъчи, но в приземния слой може да бъде вреден. Озонът въздейства негативно в светлата част на деня и на открито, като предизвиква възпаление на дихателните органи и засяга имунната система.
• Карбонилни съединения (кетони и алдехиди): органични съединения, съдържащи карбонилна функционална група (С=О) в края на веригата си, свързана с водород или с въглеродна верига/радикали
• Радиоактивни вещества и тежки метали: олово, живак, арсен, кадмий, бром и др. – метали с плътност по-висока от 5 г/куб. см

Механични вещества
Механични вещества замърсители на въздуха:
• Общ прах и фини прахови частици – попадат в атмосферата директно или се образуват от емитираните в атмосферата серен диоксид, азотни оксиди и амоняк. Около 71% се дължи на битовото горене, 9% – на ТЕЦ-овете и 4% – на транспорта. Техният отрицателен ефект върху здравето зависи от размера, химичния състав и мястото, където се отлагат; по-едрите се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на белия дроб.
• Сажди и други продукти на горенето, напр. цигарения дим

Механичните замърсители водят до сърдечни удари и инсулти, рак на белия дроб и хронични белодробни заболявания, причинявайки преждевременни смъртни случаи.

Биологични вещества
Биологичните вещества основни замърсители на въздуха са:
• Полени от растения
• Вируси и бактерии
• Мухъл
• Бактерии, които се пренасят от хора и животни, размножават се в почвите или в растителни/животински остатъци
• Слюнка и кожни люспи от домашни любимци
• Елементи от изпражнения и части от тялото на хлебарки, гризачи и други вредители или насекоми
• Протеинът в урината на плъхове и мишки (мощен алерген) – когато изсъхне, може да се разнесе чрез въздушните течения