Нисковъглеродна икономика
Развитието на нисковъглеродна икономика в ЕС е един от основните икономически подходи за намяляването на замърсяването на въздуха. Нисковъглеродната икономика има ниско ниво на използване на ресурси базирани на въглерода. Ефектът е намаляване на емисиите от парникови газове. Нисковъглеродната икономка включва и дейности за адаптация към отрицателните ефекти от изменението на климата.
Въглеродният диоксид (CO2) е най-важният парников газ защото е в най-голямо количеството. За да бъде оценяван ефектът от останалите емисии на парникови газове те се преизчисляват в еквивалент на въглеродният диоксид (CO2eq). По този начин, нисковъглеродната терминология обхваща всички парникови газове, не само въглерода.
Прилагането на нисковъглеродната икономика в ЕС има потенциал да:
• Увеличи рентабилността и конкурентоспособността чрез спестяването на енергия и ресурси;
• Създаде нови работни места чрез увеличаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници
• Стимулира иновациите, което води до нови технологии и продукти
• Създаде нови пазари за нисковъглеродни енергийни технологии
Общностите, сградите, транспортът, промишлеността и селското стопанство следва да използват или ефективно да генерират енергия и материали и да третират отпадъците си така, че да се сведат до минимум емисиите на парникови газове.
“Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.” подчертава, че за прехода към нисковъглеродна икономика и за дългосрочни ползи като намаляване на разходите за петрол, ЕС ще трябва да инвестира средно 1,5% от годишния си БВП през следващите 40 години.