Европейски политики срещу замърсяването на въздуха
Нивата на замърсяването на въздуха в Европейския съюз все още значително надхвърлят препоръчителните норми, особено в градските райони. Оценките са, че всяка година 400 000 души в ЕС умират заради мръсния въздух.
Но следва да знаем, че през последните 20 години в Европейския съюз е постигнат значителен напредък по отношение на емисиите на газове и на качеството на въздуха. Поставени са определени тавани за общите годишни емисии на държавите членки за редица замърсители. В резултат на това, в ЕС между 1990 г. и 2010 г. емисиите на серен диоксид са намалели с 82%, на азотни оксиди – с 47%, на неметанови съединения – с 56% и на амоняк – с 28%.
Като противодействие на замърсяването на въздуха, Европейският съюз си е поставил за цел да постигне нива на качество на въздуха, които не водят до значителни отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда.
Работи се за подобряване на качеството на въздуха чрез:
• контролиране на емисиите на вредни вещества в атмосферата;
• подобряване на качеството на горивата;
• интегриране на изискванията за опазване на околната среда в транспортния и енергийния сектор.
В резултат на това, е постигнат голям напредък в борбата със замърсителите на въздуха, като серен диоксид, олово, азотни оксиди, въглероден окис и бензен. Като следваща стъпка за подобряване на качеството на въздуха, ЕК приема през 2013 г. Пакет от политики за чист въздух, включващ Програма за чист въздух за Европа, която определя цели за 2020 и 2030 г..
Политиката за борба със замърсяването на въздуха в ЕС има три стълба:
1. В първия стълб са стандартите за качеството на атмосферния въздух;
2. Във вторият стълб са националните цели за намаляване на емисиите;
3. Третият стълб се състои от стандарти за емисии от основните източници на замърсяване – превозни средства, кораби, енергетика, промишленост и т.н., но също има и изисквания към енергийните характеристики на продуктите
Въведени са задължения за държавите-членки за намаляване на емисиите от 2020 г. до 2029 г. и от 2030 г. нататък. За да гарантират напредък по отношение на задълженията за 2030 г., държавите-членки следва да определят индикативни нива на емисиите за 2025 г., които да са технически изпълними. За да се намалят емисиите, националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да предвиждат мерки, приложими към всички сектори от значение.
С цел да намалят емисиите, държавите-членки следва да подкрепят пренасочването на инвестиции към чисти и ефикасни технологии. Иновациите могат да спомогнат за повишаване на устойчивостта и за решаване на проблемите при източника на замърсяване.