Вятърна енергия

Вятърната енергия се получава при превръщането на кинетичната енергия на въздушните маси от атмосферата в електрическа или механична енергия. Първата ветроелектрическа централа в България, състояща се от една турбина с мощност 225 kW, е пусната през 2003 г., а първата енергийно свързана ветро-турбина към обществената електроразпределителна мрежа е в гр. Ахелой. Тя е част от проект за енергийно обезпечение на животновъдна ферма, който е осъществен с подкрепата на правителството на Кралство Холандия.

През 2016 г. инсталираната мощност на вятърните електроцентрали в страната възлиза на около 700 MW.
У нас съществуват подходящи условия за развитие на вятърна енергетика. Местата с най-голям потенциал основно са крайбрежната ивица и терени с височина над 1000 метра.

Усреднен за година, енергийният потенциал на вятърната енергия, измерен на ниво 10 м над земната повърхност, може схематично да се раздели на три района:
• Първият район (Зона А) включва обширните равнинни части на страната (Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското поле, долините на р. Струма и р. Места и района на Предбалкана), където средната многогодишна скорост на вятъра като правило не превишава 2 м/сек. Най-висока е скоростта на вятъра през зимата, а най-ниска – през есента. Добре е изразен денонощният ход на скоростта на вятъра, предвид наличието на планинско-долинна циркулация в Предбалкана.
• Вторият район (Зона Б) обхваща части от страната, които са разположени на изток от линията Русе – Велико Търново – Елхово и Дунавското крайбрежие, а така също откритите нископланински части до височина около 1000 м., където средната многогодишна скорост на вятъра се изменя от 2 до 4 м/сек. Годишният максимум на скоростта е през зимата, а денонощният – през деня. По Черноморското крайбрежие се наблюдава определено изместване в годишния ход на скоростта: максимумът е през февруари, а минимумът – през юни, юли. В района на вдадените в морето части от сушата (на носовете) средната скорост на вятъра превишава 4 м/сек.
• Третият район (Зона В) обединява откритите и обезлесени планински места с височина над 1000 м. Той се отличава с високи средни скорости на вятъра, значително превишаващи 4 м/сек. Максимумът на скоростта е през зимата (февруари), а минимумът през лятото (август). Денонощният ход на скоростта се проследява добре само в преходните сезони – максимумът е през нощта, а минимумът – през деня.
Според Европейската асоциация за вятърна енергия (EAВЕ), България се е устремила към челните места по производство на вятърна енергия на Балканите. Организацията предвижда, че до 2020 г. страната ни ще е в състояние да покрива 1/5 от нуждите си с електроенергия от вятърни турбини (18%).