Биогорива и биомаса
Биогоривата са горива, получени пряко или непряко от биомаса. Биогоривата могат да се разделят на три категории:
• Твърди биогорива (от дърво, дървесни остатъци, дървесни пелети, животински отпадъци, растителен материал и др.) – обхващат твърди органични, неизкопаеми материали от биологичен произход (биомаса), които могат да се използват за производството на топлинна или електрическа енергия.
• Течни биогорива (биогазолин, биодизел, био-керосин за реактивни двигатели и др.) – включват всички течни горива с естествен произход (напр. произведените от биомаса и/или от биоразградимия компонент на отпадъците), подходящи за смесване или за заместване на изкопаемите течни горива.
• Биогаз (от анаеробната ферментация и от термични процеси) – съставен основно от метан и въглероден диоксид, получен чрез анаеробното разграждане на биомаса или чрез термични процеси за обработка на биомаса, включително биомаса в отпадъци.
Биомасата се добива от различни видове органична материя: енергийни растения (семена от маслодайни култури, растения, съдържащи захар), както и от горски, селскостопански и градски отпадъци, включително дървесина и битови отпадъци. Биомасата може да се ползва за отопление и охлаждане, за производството на електроенергия и на транспортни биогорива. Използването на биомаса значително намалява емисиите на парникови газове. Въглеродният двуокис, който се освобождава при изгарянето, се неутрализира от поетото количество през периода на отглеждане на въпросното растение. Независимо от това, процесите на култивация и производство на енергия винаги са свързани с отделянето на определени емисии, поради което биомасата съдържа известно количество въглерод.
В сравнение с много други опции за възобновяема енергия, биомасата има предимството експедитивност, което означава, че може да се контролира и да е на разположение, когато е необходимо, подобно на системите за производство на електрическа енергия от изкопаеми горива. Недостатъкът на биомасата за производство на електрическа енергия обаче е, че горивото трябва да бъде набавено, доставено, съхранявано и платено. Също така, изгарянето на биомаса произвежда емисии, които трябва да бъдат наблюдавани и контролирани внимателно, за да се съобразят с изискванията за опазване на околната среда.
Работещите в България централи на биомаса към 2017 г. са девет с обща инсталирана мощност от 13,5 MW. По-голямата част от тях са въведени в експлоатация в периода 2012-2017 г.