Решения за пречистване на отпадъчните води

Пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ)
В Централна и Източна Европа процентът на населението, обслужвано от пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ), варира между 30% и 80%. От данните за плановете на отделните страни се вижда, че целта е отпадъчните води на 75–90% от населението да бъдат отведени към канализация и системите за пречистване. Тази канализация и ПСОВ се финансират основно от програми на ЕС. В европейските директиви построяването на ПСОВ в населени места с по-малко от 2000 еквивалент жители не е приоритет. Същевременно според Европейската рамкова директива по водите, страните трябва да постигнат “добър статус на всички води” на тяхната територия. Проблемът остава за 10–15% от населението, отговарящо на 20 милиона жители от селските райони, които ще продължат да живеят без подходящи канализационни системи след 2015 г. От гледна точка на съществуващите системи за пречистване на отпадъчни води в малките населени места на ЦИЕ доминира използването на септични ями. Това е много несъвършен процес на пречистване на отпадъчни води, тъй като е само „събиране” или „предварителна обработка” на отпадъчна вода, а не напълно пречистващ процес.

Пречиствателни станции за отпадъчни води са сложни обекти с много съоръжения както по пътя на водата, така и по пътя на утайката. Този начин на третиране на отпадъчните води изисква както голям брой специфично оборудване и реагенти, така и високо квалифициран персонал при експлоатация и поддръжка. Вложените допълнително химически продукти намаляват възможността за използване на получената утайка в земеделието, горския фонд или рекултивация на терени. Поради тези причини през последните години се засилва интереса към използването на изградени влажни зони, използващи тръстика за пречистване на отпадъчни води от малки населени места. Те са подходящи и за пречистване на смесените отпадъчни води след промивка на бързите филтри, битовите и дъждовните води от пречиствателните станции за питейни води, както и на отделящата се утайка след първичното утаяване на пречиствателни станции за отпадъчни води.

Влажните зони като метод на пречистване на води са част от зелената инфраструктура и се определят като екосистемен подход при разработването на инфраструктурни проекти по водите.

В изградените влажни зони за пречистване на отпадъчни води протичат същите природни процеси, които се случват в почвата и водата. В някои страни от Централна, Източна и Западна Европа, както и в много неевропейски страни, предимно в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия, малките населени места и курортни селища често използват природните технологии за пречистване на отпадъчни води.

Влажните зони представляват водонепроницаеми легла, изпълнени с филтърен материал и засадени с местни декоративни видове – най-често с тръстика.

Предимства на влажните зони са:
◦ Естетична интеграция в околната среда. Увеличават био-разнообразието
◦ Благоприятно се отразяват на микроклимата. Имат нисък процент на изпаряемост на водата от растителността;
◦ Енергоспестяващ начин на пречистване, тъй като може да функционират без електрозахранване;
◦ Разходите за експлоатация и поддръжка не са високи;
◦ Сравнително опростена конструкция с възможности да се конструира със собствени средства или с използването на човешките ресурси и машините на общините;
◦ При правилно проектиране може да постигнат високи ефекти при отстраняването на неразтворими вещества, органично и бактериално замърсяване;

Еко възстановителни мидени рифове
“Sea Harmony” е създадена с идеята за развитие на „зелен“ морски бизнес, който по пътя на екологията да допринася за възраждането на черноморската флора и фауна, чрез симбиоза с морските екосистеми.

Ускорената ерозия, химическите торове и отпадъчните води от домакинствата и животновъдството, изхвърляни в моретата, водят до т.н. процес на еутрофикация. Това е процес на увеличение на концентрацията на хранителни елементи (азот, фосфор и др.), които стимулират микроводораслите. Това от своя страна води до повишаване на биологичната продуктивност на Микро- и Макро водорасли, които се утаяват на морското дъно и в процеса на гниене изгарят целия наличен кислород. Процесът продължава от хипоксия – занижено съдържание на кислород във водата до аноксия – невъзможност за поддържане на живот в нея. В крайбрежните води, този процес причинява световно разпространения проблем с т.н „МЪРТВИ ЗОНИ“. Те представляват райони от сравнително плитки зони или заливи, в които наличието на разтворен кислород системно спада под критични нива за водните организми. Тези сривове се причиняват при разлагането на огромните количества неконсумирани микроводорасли, натрупващи се и засипващи дъното.

Моделът на Sea Harmony – „Pisa Reef“ e възможно решение за екологичния проблем с МЪРТВИТЕ ЗОНИ. Мидите са ключов вид в морската хранителна верига. Основната им храна са прекомерно увеличените количества от микро водорасли, а самите миди и ларвите им служат за храна на почти всички други видове по-нагоре по хранителната верига. Следователно ако се увеличи отглеждането на миди в заливите и шелфовите зони, ще може ефективно да се намалят и ограничат предпоставките за МЪРТВИТЕ ЗОНИ. Едновременно с това, при използването на рифоподобни структури, може да се подпомогне биоразнообразието (повече риби, скариди, охлюви, и други морски видове). Чрез проекта Sea Harmony извършвайки рентабилна стопанска дейност, може да se възстанови живота в морето.