Политика на ЕС за опазване на водните ресурси

Един от първите компоненти на околната среда, обхванати от европейското законодателство, са именно водите. Това законодателство включва повече от 25 директиви и решения. Въпреки това състоянието на водите в ЕС все ще е далеч от желаното равнище. Според Европейската агенция по околна среда въпреки подобрените показатели на някои сериозно замърсени реки, състоянието със замърсяването на водите на континента не се е подобрило значително през последните 20 години, особено по отношение на по-малките водоизточници, както и на подземните ресурси.

Може да видим 3 вълни при развитието на законодателството на ЕС в областта на водите:
Първата законодателна вълна: това са актовете, приети в периода 1975 г. – 1980 г. Те са насочени предимно към опазване на общественото здраве. Регламентират (1) екологични стандарти за определени видове води или (2) определят пределни стойности на емисиите за определени води. На практика това се оказва подход „на парче“ и води до силно фрагментирано законодателство и до големи проблеми при прилагането. Той не дава очакваните екологични резултати. Директивите от първата вълна се отменят от Рамковата директива за водите (РДВ) през 2007 г. и 2013 г.

Приоритетите на втората законодателна вълна (1988 г. – 1995 г.) се изместват от опазване на общественото здраве към цялостен контрол на замърсяването и управление на околната среда. Съгласно договора от Маастрихт се създава Единна политика по опазване на околната среда. Особено внимание се обръща на превенцията на замърсяването от градските отпадъчни води и от селското стопанство. Втората законодателна вълна е една от движещите сили за осъществяване на значителни инвестиции в пречиствателни съоръжения в ЕС през 90-те години. Директивите от втората вълна не са отменени от Рамковата директива за водите (РДВ), но са вече силно изменени.
Европейската агенция за околна среда твърди в годишния си доклад за 1998 г., че след 25 години действие на европейско законодателство за водите, не само научната общност настоява за драматични подобрения, но също и европейските граждани и екологичните организации. Поради силно фрагментираното законодателство се налага необходимостта от приемане на нова и добре координирана нормативна уредба.

Европейският съюз приема нова рамкова директива през 2000 г. – това е Рамковата директива за водите. С нея започва третата законодателна вълна.
В момента политиката на ЕС има цялостен подход, основан на екосистеми. Две са основните правни рамки: Рамковата директива за водите (РДВ) и Рамковата директива за морска стратегия (РДМС).
Рамковата директива за водите за първи път интегрира икономиката в политиката по управление на водите и поставя сериозни предизвикателства и пред страните-членки. От една страна прилагането на директивата за първи път изисква от икономистите да познават и използват нови концепции – воден цикъл, водни услуги, интегрирано управление на водните ресурси и т.н.. От друга страна тя налага новости и за професионалистите във водния сектор – нови концепции (възстановяване на разходите, екологични и ресурсни разходи, еластичност на цените, пределни разходи).
Прилагането на РДВ се осъществява във всеки речен басейн чрез специално разработени планове за управление и различни мерки за подобряване на статуса на т. нар. водни тела. Целта на РДВ е постигане на “добър статус” (екологичен и химичен) на всички води в ЕС, но директивата дава само най-обща рамка на изискванията и не посочва как те да се постигнат.

Отличителните характеристики на Рамковата директива за водите са следните:
1. Координиране на политиките и стратегиите (преди са били разделени по видове води);
2. Преминаване към управление на реките въз основа на хидрологични граници, а не административни или национални граници;
3. Въвеждане на комбиниран подход за контрол на замърсяването;
4. Пре-дефиниране на „добрия статус на водите” и нов списък с приоритетни опасни вещества;
5. Въвеждане на разхода за екологични ефекти в ценообразуването на водата;
6. Повишаване на участието на обществеността в процесите на вземане на решения, за да се подобри прозрачността и спазването на законите.

Ключова концепция в Рамковата директива за водите е интеграцията: Интегрират се целите за опазване на околната среда; всички водни ресурси на равнище речен басейн; всички видове използване на водата; различни научни дисциплини, анализи и експерти; законодателството за водите в една обща и последователна рамка; защитата и превенция на наводненията; заинтересованите страни и гражданското общество в процесите на вземане на решения; управлението на водите между различните страни-членки при трансграничните речни басейни.

Важен аспект на политиките на ЕС за опазване на водите е насърчаване на развитието на екологичните технологии. Екологична е всяка технология, „която в сравнение с другите технологии върши същата работа, но влияе по-малко върху околната среда”.

Рамковата директива за водите се подкрепя и допълва от по-целенасочени директиви, а именно Директивата за подземните води, Директивата за питейната вода  и Директивата за водите за къпане, Директивата за нитратите, Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, Директивата относно стандартите за качество на околната среда и Директивата за наводненията:
В момента са установени ограничения за концентрациите в повърхностните води на 45 приоритетни вещества и 8 други замърсителя. Извършва се и мониторинг във всички държави-членки на списък с допълнителни вещества, за да се подпомогне бъдещото преразглеждане на списъка на приоритетните вещества.