Зелената икономика – модел и дефиниции

Какво е зелената икономика?
В ежедневието ни, независимо дали сме на работното място или сме отдадени на любимите си хобита, непрекъснато сме заобиколени от теми, свързани със “зеленото”.

Основната разлика между зелената икономика и традиционната икономика, е че зелената икономика третира природните ресурси и услугите в сферата на околната среда като имащи икономическа ценност, като средство за постигане на устойчив икономически растеж.

Зелената икономика е част от устойчивото развитие, но няма еднозначна, обединяваща дефиниция за зелена икономика. В текстовата част на модула може да се запознаете с някои от определенията за „зелена икономика” формулирани от различни международни организации като ЕС, ООН, Световната банка. Общото е, че това е „чиста” икономика, която намалява вредното влияние на човека върху природата и е основана на:
◦ Осигуряване устойчивостта на екосистемите, като се опазва околната среда и потоците от екосистемни услуги;
◦ ефективно използване на ресурсите, включително енергийните;
◦ превръщане на отпадъчните продукти в производствен ресурс;
◦ ограничено използване на традиционните замърсяващи производствени процеси;
◦ възобновяеми източници на енергия (слънце, вятър и вода);
◦ енергийната ефективност;
◦ внедряване на нови производствени технологии за намаляване на вредните емисии в атмосферата;
◦ транспорт, който използва чиста енергия, био-горива и електромобили;
◦ социалната справедливост като се подобрява благосъстоянието на хората и има справедливо споделяне на тежестта в обществото

Какво очакваме от зелената икономика? – три вида резултати:
• Нови източници на доходи и работни места
• Силно намаляване на вредните емисии и замърсяването, намаляване използването на ресурси и намалено производство на отпадъци
• Социална справедливост и намаляване на бедността

Моделът на зелената икономика се стреми към по-балансиран портфейл от инвестиции в социалния, човешкия, природния и финансовия капитал. Зелената икономика признава значението на пазарните механизми, но те не се разглеждат като единственото или най-доброто решение за всички проблеми. Взема се под внимание и се използва производствената сила на природния капитал, особено в разработването на решения за тази част от хората, чийто поминък до голяма степен зависи от достъпа и качеството на природния капитал и които най-често са най-бедната прослойка в обществото.