Фискална политика

Еко-данъци
Грижата за околната среда се забелязва в едно направление на икономическия живот, което е изцяло отговорност на държавата – фискалната политика. По дефиниция тя има за цел да финансира публичния сектор и да служи като инструмент за преразпределение на доходите. В условията на устойчиво развитие обаче се налага регулативните органи на национално и международно ниво да приложат този инструмент и по отношение на околната среда, като средство за „обезсърчаване” на замърсяването.

Еко-фискалната политика е ключов механизъм за устойчиво развитие. Европейската агенция за околна среда определя еко-данъците и еко-таксите като ефективен инструмент, който може да служи като стимул както за потребителите, така и за производителите. Той въздейства по посока на промяна в поведението в полза на използването по по-екоефикасен начин на ресурсите. Те също така могат да насърчат иновациите и структурните промени, както и да засилят спазването на екологичното законодателство.

Ето един пример:
Актуално проучване на Европейската агенция за околна среда показва следното:
• През 2016 г. повечето държави-членки на ЕС са използвали стимули или данъци, базирани на емисиите, за да управляват покупките на автомобили
• Броят на държавите, които предлагат стимули за електрически автомобили, се е увеличил значително между 2010 г. и 2016 г.
• Когато има подходящи стимули, хората купуват превозни средства с по-ниски емисии на въглероден диоксид.

Фискалните политикин в ЕС имат ефект: Средните емисии на въглероден диоксид (CO2) отделяни от нови леки пътнически автомобили в ЕС спадат постоянно през последните години – от 170 g CO2/км през 2001 г. до 118 g CO2/км през 2016 г. с годишно намаление от 2%. Целта е през 2021 г. да се постигне 95 g CO2/км. Най-близко до тази цел е Португалия – с най-ниски средни емисии на CO2 в страните от ЕС през 2016 г. от 105 г/км, следвана от Холандия, Дания и Гърция. Най-високата стойност от 134 г/км е в Естония, следвана от Литва. България е също в дъното на класацията.

Най-ниските емисии на CO2 от автомобили в Европа са регистрирани в Норвегия (93 г CO2/км). Причината е прилаганата от държавата активна дългосрочна политика на освобождаване от данъци, обхващаща данъците и таксите за придобиване на превозни средства, годишните данъци, наличието на инфраструктура за зареждане на електрически автомобили, както и освобождаването от тол такси и такси за ферибот. По този начин разходите за хибридни и електрически автомобили се изравняват с тези за конвенционалните превозни средства.

Сравнение на данъчните облекчения и стимулите показва, че България е една от държавите с най-малък брой преференции и стимули за закупуването и използването на нискоемисионни транспортни средства. Съответно, нивата на отделяния CO2 са едни от най-високите в ЕС.